Смърт

"Разбира се, че не умираш, никой не умира, смъртта не съществува. Само достигаме ново ниво на познание, нова реалност на съзнанието, нов непознат свят. Така както не знаеш откъде идваш, незнаеш и накъде отиваш."

Хенри Милър

Душата е безсмъртна, но физическият и носител - човешкото тяло е тленно. Преждевременна или не, смъртта е много специален момент и е важно човек да е подготвен за срещата с нея. Не е нужно да се тревожим за това кога и как ще е умрем. Справим ли се със страховете си, осъзнаем ли, че тя е стъпка по пътя ни във Вечността, ще се приближим до духовната си същност, която пребивава едновременно в много светове. Силата ни не е в това да сме безсмъртни, да не се страхуваме, да сме непрекъснато щастливи, а в това да можем да избираме кога да сме щастливи и кога да сме нещастни, кога да се страхуваме и кога да сме безстрашни.

Ще сме подготвени за срещата със смъртта, когато:

- открием онова, което ни крепи вътрешно, когато всичко друго сме загубили;
- когато се научим да оставаме насаме със себе си и харесваме собствената си компания;
- когато се научим след часове на мъка и отчаяние, отпаднали и изтощени, да станем и да направим необходимото за да продължим напред;
- когато се научим да откриваме красотата и добротата, дори когато те са скрити;
- когато се научим да приемаме провалите, нашите и чуждите;
- когато оставаме верни на себе си, разочаровайки другите;
- когато приемем болката без да я прикриваме, премахваме, заглушаваме;
- когато можем да бъдем безмерно щастливи, без да си припомняме, че това е само миг.

1 коментар: