Прераждане, карма и живот след смъртта

Имаме ли избор относно това, което се случва след смъртта? Съществува ли прераждане? Има ли живот след смъртта? Какво можем да кажем за кáрмата?

Хората винаги са се чудили какво (ако изобщо го има) ги чака отвъд гроба. Смъртта какво представлява: край на съществуването, вход към вечността или кратко прекъсване между няколко човешки живота? Според някои учения, душата се преражда в много на брой различни тела и около 25% от американците вярват в това. Защо идеята за прераждане привлича толкова много хора?

Прераждане и кáрма
Прераждането предлага надежда на мнозина. Ако не се справим добре в този си живот, имаме шанс да се пробваме в някой следващ. И все пак, дори онези, които вярват в прераждането, признават, че хората не си спомнят предишните си животи. Как тогава можем да се учим от грешките си в миналите животи, ако не си ги спомняме? Изглежда ще правим едни и същи грешки отново и отново. Като вземем предвид и степента на моралния срив, имаме ли изобщо някаква причина да се надяваме, че ще се справим успешно в някой бъдещ живот?

Идеята за прераждане също така твърди, че осигурява справедливост. Според закона на кáрмата (свободното и безпристрастно право на вселената) си получаваме заслуженото във всеки от животите си. Нашите добри и лоши дела водят до добри и лоши резултати от живот на живот. Както е прието, с кáрмата няма несправедливо страдание, защото никой не е невинен. Всяко страдание е заслужено въз основа на лошата карма. Бебето, родено без крака си го е заслужило, също както и жената, която са изнасилили. Всички си носим ориста във всеки наш живот. Няма благодат, няма прошка, няма милост. И не само че няма добри новини за онези, които са смазвани под тежестта на обременената си съвест, но кáрмата също така противоречи на моралното ни чувство, че някои страдания са незаслужени и страдащите заслужават нашето съжаление и нашата намеса за облекчаване на болката им.

Ограниченията на прераждането
Може ли прераждането реално да предложи надежда и чувство за справедливост в този тревожен свят? И каква утеха предлага относно мъчителния въпрос за смъртта? Законът на кáрмата е безмилостен. И все пак, посланието на Исус Христос е различно. Исус не отрече, че има несправедливо страдание. Той предложи прошка за онези, които са го причинили и утеха за онези, които са го понесли.

Исус ни учи, че никой не е в състояние да спази моралния закон. Човешкото сърце е нечисто, отдадено на грешни отношения и действия, които оскърбяват любящия и съвършено добър Бог. Исус каза, че ни предлага прошка като наш Спасител, платил със собствената Си кръв за прегрешенията ни спрямо Бог. Христос говори, че хората или получават вечна награда, или вечно наказание, според това дали са приели Неговата прошка през ЕДИНСТВЕНИЯ си живот на земята (Матей 25:31-46; вижте също Послание към Евреите 9:27). Исус обясни, че е дошъл на този свят да „потърси и спаси погиналите” (Лука 19:10). Той каза, че „не дойде да Му служат, но да служи и да даде живота Си откуп за мнозина (Марк 10:45).

Исус показа милостивата Си любов дори и при екзекутирането Му на кръста. Разбойникът, разпънат на кръст до Исус, изповяда греховете си и Го помоли да си спомни за него. Исус отговори: „Истина ти казвам, днес ти ще бъдеш с Мен в рая.” (Лука 23:43). Само вяра в Христос беше изискването за влизане в рая, а не живот след живот очистване от лошата кáрма и изграждане на добра. Както Исус заяви: „Понеже Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот.”(Йоан 3:16). Това вече са добри новини – за този живот и отвъд.

Дъглъс Грутиъс

Няма коментари:

Публикуване на коментар