Живеят ли хора извън планетата ни?

Не една и две са историите, в които възниква въпросът има ли човеци, които съществуват извън нашата атмосфера. Мистериозно изчезналите хора и постоянните твърдения за отвличания от пришълци поддържат темата интересна, но все още няма категоричен отговор и едва ли ще има скоро.

В средата на септември 1985 година старият трапер Джеймс Лумли тръгва да ловува в Скалистите планини. Местността е известна като Кадот Пас и се намира на около 70 километра от Големите водопади на горно Мисури. Малко след залез слънце той вижда светещо тяло в небето, което се приджижва със страшна скорост на изток. Внезапно обаче тялото се разпада на парчета и веднага след това се разнася тътен от страшна експлозия. Взривната вълна преминава през гората като силен вятър и се разнася силна миризма на сяра. Инцидентът не впечатлява старият ловец, но на следващия ден той открива изсечена през гората пътека. Краят й не се вижда и в двете посоки, а дърветата са странно отсечени ниско до земята. Самата почва е изорана на места, а върховете на няколко хълма липсват. Това събужда любопитството на Лумли и следвайки следата, той попада на огромна скала, врязана в склона на планината. Скалата обаче не е обикновена. При по-близък поглед се вижда, че тя е разделена на отделения, върху които са изписани странни йероглифи. Освен това Лумни намира парчета стъкло и петна от някаква течност. Траперът е убеден, че йероглифите са дело на хора.

Оказва се, че скалата е част от метеор, който е наблюдаван от град Ливенорт. Остава въпросът откъде са се взели йероглифи космически метеор.

Среща

Следващите събития се разиграват в късния следобед на 7 август 1965 година във Венесуела. Трима души - гинеколог и двама собственици на предприятие, произвеждащо юбилейни подаръци от злато и сребро, учасват в среща, която не забравят през целия си живот. През този ден те разглеждат конезавода на техен приятел, разположен на около 50 километра от столицата Каракас.

В небето изведнъж се появява светлинен лъч, който се превръща в сфера, която пък видимо нараства и бавно се снижава, насочвайки се право към тримата. Когато обектът спира на около 100 м. над главите им, те виждат, че това е огромен диск с тъмно петно върху долната си страна, излъчващ ослепителна бяла светлина. От долната страна на летателния апарат просветва широк светлинен лъч, който докосва земята по него слизат две същества, високи около два метра. Светлите им коси стигат до раменете. Вцепенени от ужас, хората наблюдават как двете същества се насочват към тях. След това чуват думите: "Не се плашете, успокойте се!" Двуметровите странници нито движат устите, нито главите си. Думите просто звучат в главите на уплашените хора. "Говорим пряко с вас!"

Отговори

Пръв се овладява лекарят. Започва да задава въпроси и така разбира, че гостите идват от Орион и изпълняват мирна мисия. Изучават човешката психика, за да се приспособят към нея. Твърдят, че не притежават летящи чинии, а "летателни апарати, задвижвани от антигравитация", които се движат с помощта на концентрирана слънчева енергия, произвеждаща огромна магнетична сила. Част от апаратите са управлявани от Еспацитотелмес, други от Меканисотелес - "същества от космическото пространство, но същевременно и роботи". За обитателите на различните плането те казват, че са с различна форма. "Ние, съществата с такава форма, си приличаме повече, отколкото безформените, които са високи не повече от метър и живеят далеч от тук, в края на Голямата мечка." Оказва се, че всяка планета, изпращаща експедиция до Земята, поддържа най-малко един космически кораб "с големината на половин луна", който е разположен зад Марс. Така пришълците обясняват защо се виждат толкова много странни летателни апарати сега, когато Марс е в близост до Земята. Поокопитилите се хора изумени научават, че на Земята живеят повече от два милиона извънземни. Гигантите обаче уверяват, че до момента от планетата са отнасяни само животни. "Държим ги на една планета, която вие не познавате. Там се намира най-голямата зоологическа градина с животни, които не познавате." Те твърдят, че се хранят със синтетична крана и смятат нашите космически полети за примитивни.

"Притежаваме лъчев компресор, който с един изстрел би могъл да разруши Луната, но идваме с мир. Обаче носим със себе си малки портативни оръжия, които са достатъмно мощни, за да осуетят експлозия на плутониева бомба," предупреждават накрая пришълците.

Как тези двуметрови същества са се научили да контактуват с хора и чие дело са писанията по метеора, до ден днешен не е ясно. Все повече от нас обаче си задават въпросите: Ако наистина живеят сред нас, как можем да сме сигурни с каква цел? Щом имат интерес, откъде можем да сме сигурни, че не отвличат хора към своите планети? Щом те могат да съществуват сред нас, защо да не можем ние да съществуваме сред тях?

Свилена Георгиева
DeltaNews

Няма коментари:

Публикуване на коментар