Съществуват ли призраците и паранормалното (част 2)

Заснет в дълбините на римските катакомби, филм от 70-те, разказващ за свръхестественото, се опитва да докаже, че психичните феномени съществуват. Независимо от ефектите, присъщи за филм на ужасите, мнозина го смятат за неоспоримо доказателство. Сеансите се водят от медиум - човек, способен да контактува с мъртвите. Когато духовете влизат в тялото на медиума, от устата му потича ектоплазма. Според вярващите това е дух, приемащ физическа форма. Ако се появи призрак, контактът с мъртвите се е осъществил, поне така се смята. В края на ритуала подобната на восък ектоплазма се изгаря, с надеждата да освободи духа. В продължение на векове хората са си изграждали тези заблуждения и в продължение на векове са вярвали в тях.

В околностите на Южна Англия се намира странноприемницата на Джон Хъмфрис, построена през 12-ти век, която е обитавана от духове.

Джон Хъмфрис споделя: "Стаята на мен и съпругата ми се намираше върху гроб, за който не знаех, че съществува. Бях сграбчен за ръцете и изхвърлен от леглото. Това бе най-големият ужас, който съм изпитвал някога. Не бях чувал за призраци, не знаех, че мястото е населено с духове."

От този ден нататък Джон трябвало да дели къщата с необичайните си гости.

"Не, те не ми досаждат. Мисля, че това прави живота ми малко по-интересен. Виждал съм хора, слизащи по стълбите, изведнъж да бъдат повдигани и захвърляни обратно горе. Виждал съм мебелите, летящи надолу по стълбите. Голямата ми дъщеря си тръгна оттук, уплашена до смърт."

Джон изглежда щастлив откакто те са се появили, а странноприемницата определено привлича безброй ловци на духове.

Водеща началото си от древни времена, дъската с букви цели да установи пряка връзка със света на духовете. Наричат я още игра на отговори. Играчите задават на духа въпроси и получават отговори буква по буква. Психологът Кириано Кийв има свое обяснение за случващото се по време на сеанса:

"Възможно е да е нещо паранормално, възможно е и действително да се установява връзка с духове. Третата възможност е да е това, което е наблюдавал Майкъл Фарадей през 1953 г., изследвайки микромускулните движения. Т.е., да движим подсъзнателно мускулите на ръката, в резултат, на което да се получава придвижване."

Той изследвал данните във връзка със сеансите с маси, но вероятно същото се получава и при играта с отговори. Играта на отговори е популярна сред търсачите на духове и дори сред обикновените хора. През 60-те години в Америка тя надминава по продажби "Монополи". Дали и тя като "Монополи" не е просто безобидна забавна игра?

Според Ричард Уайзман когато имаме цяла група хора, които очакват или искат да получат отговор, те несъзнателно прибутват диска през цялото време. Едни бутат в една посока, искайки една буква, други в друга - искайки други букви. Но в определен момент, без да го съзнават, всички тези очаквания се уеднаквяват. Изведнъж всички започват да бутат в една посока и това кара диска да започне да се движи.

Вик Танди, учен от университета в Ковънтри, Англия, една нощ работел сам в лабораторията си.

"Забелязах нещо като сив обект да се движи от лявата ми страна - казва той. - Не можеше да се различи ясно, сякаш просто имаше леко движение. Придвижваше се бавно, започвайки да придобива форма. Започнаха да се очертават глава, ръце, крака, беше много ужасяващо преживяване. Забелязах, че дишам учестено. Трябваше да се опитам да направя нещо. Това, което направих, бе да се обърна и да го погледна, за да разбера какво представлява. Докато се обръщах да го погледна, то бавно изчезна."

Преживяното от Вик е характерно за много свидетелства за духове. Но като учен, той бил решен да проучи въпроса. На следващия ден същото се случило отново. Този път предметите в стаята вибрирали.

Предположението му било, че тъй като оборудването в стаята не е тежко, някакъв звук го кара да вибрира. Трябвало само да установи откъде би могъл да идва, а това било доста лесно, тъй като на тавана имало голям вентилатор. Вентилаторът създавал инфразвук - звук с ниска честота, неуловима от човешкото ухо. Съчетавайки тази информация с изследванията на НАСА за влиянието на инфразвука върху човека, Вик открил отговора.

"Предположението ми бе, че нискочестотният звук, на първо място причинява учестено дишане, създава това усещане за присъствие и чувство на страх. Възможно е също така да причинява зрителни смущения, които в периферното зрение се проявяват в сиво, тъй като периферното зрение е монохромно. По тази причина ще видите сив обект с периферното си зрение, и когато се обърнете да го видите, както направих аз, то ще изчезне, тъй като качественото централно зрение ще отсее информацията."

Дали Вик е открил отговора не само за своя призрак, но и за много от останалите свидетелства за духове? Инфразвукът може да се открие при много естествени явления, като бурите и вятъра. Животните го чуват, но хората не могат. Честотата му е толкова ниска, че може да накара вътрешните ни органи да вибрират. Възможно ли е това да е причина да виждаме духове?

Ричард Уайзман бил любопитен да научи повече. При контролиран експеримент той пуснал музика пред публика. Някои откъси били съпроводени от инфразвук. Реакцията на публиката варирало от тревога и тъга до страх и ужас. Всички емоции, които се свързват със свръхестественото. Но инфразвукът не можел да обясни всичко: предмети и хора, премествани от нещо невидимо.

През 1977 г., съвсем обикновена къща в северен Лондон се превърнала в дом за един палав полтъргайст. Къщата и това, което било в нея, станали известни. Марко Гроуз, специалист от център за психични изследвания, бил повикан.

"И така, аз отидох там. Когато пристигнах в къщата, разбрах, че там наистина се случва нещо. В къщата живеели сем. Харпър - разведена майка с четирите си деца. Нещата в шкафовете в кухнята се оказваха в безпорядък, щом ги отворехме, всичко моментално изпадаше навън. От тавана течеше вода, въпреки че там нямаше тръби, но течът не идваше от покрива. Нощем предметите се подреждаха в редица, саксиите с цветя се подреждаха в редица на пода в кухнята. Мебелите се преобръщаха, а те бяха обемисти."

"Полтъргайст" означава "пакостлив дух". Това е дух, който иска да общува с живите, като вдига шум или мести разни предмети. Дали досадникът в това семейство е бил полтъргайст? Съмненията падали върху Джанет, втората дъщеря. Джанет е живо момиче и много енергично дете. Понякога тя изпадала в много силни състояния на транс. Придобивала огромна сила. При нея идвала социална работничка, бивша полицайка. Един път Джанет, когато била около 11-годишна, хванала тази жена и я прехвърлила през леглото. След две години всичко изведнъж престанало.

В случая с Енфилд, както и в повечето случаи с полтъргайст, се сблъскваме с хвърчащи из стаята предмети. Когато духът се разгневи, започва да руши и да мести предмети. Друг въпрос е какви са доказателствата за това. Защото знаем, че мозъкът може да подведе хората. Може само да си мислят, че са видели предметите да се местят, без това наистина да е така. Възможно е това да е истинска измама - децата обичат да са център на внимание, и когато другите не гледат, може да хвърлят предмет, така че те да останат с впечатлението, че това е дело на полтъргайст.

През 1967 г. германският град Розенхайм е разтърсен от много странен феномен. В офисите на правна кантора започнало да се получава голямо претоварване на ел. мрежата, често до нива, които изглеждали неконтролируеми. Крушките се пръскали, картините се местели, машините се разваляли. Когато служители прегледали електрическата мрежа, всичко изглеждало нормално. Ерик Шатъл участвал в екипа, сблъскал се с тази загадка, споделя:

"След като направихме измерванията, започнахме да се съмняваме в тяхната вярност, защото все още имаше огромни претоварвания в мрежата."

Като предпазна мярка била инсталирана нова ел. мрежа, но нищо не се променило.

Нещата впоследствие станали още по-странни. Телефонните извлечения показвали хиляди обаждания до "Точно време", но всички отричали да са се обаждали. Дали това било нечия шега, или нещо по-загадъчно? Ане-Мари Шарбел била машинописка във фирмата. Също като останалите, тя нямала представа какво става.

Техниците проверили телефонните съоръжения. Както и с ел. мрежата, не били открити неизправности. Лампите в коридора започвали да се клатят, когато някой минавал.

Какви сили действали тук? Странните събития скоро привлекли интереса на медиите и за случая бил направен филм. Станало ясно, че необяснимите неща се случват само в присъствието на Ане-Мари. По онова време тя била млада майка. Накрая повикали полицията, за да я разпита. "Как го правиш" - ме питаха. "Кажи ни как го правиш?" Всеки път, когато се случвало нещо, тя била там, но се сковавала, без да може да помръдне. Впоследствие нещата се задълбочили, щом нещо се случило, от устата й излизала пяна. Би ли могла Ане-Мари да е причината за всичко това? Медиите я нарочили. Обявили я за вещица. Следователите използвали всички съвременни методи. Снимали офиса, Ане-Мари и разрухата, която изглежда я следвала. Вярвали, че са открили доказателство за наличието на полтъргайст. Случаят в Розенхайм е най-добре документираният в историята. Всяко странно събитие е описано, но никой не открил отговора как и защо се случва всичко. А жената в центъра на случилото се все още търси истината.

30 години по-късно науката може да даде някои по-добри отговори. С помощта на технологиите учените могат дори да пресъздадат виртуална къща, обитавана от духове. Дали ще бъде толкова ужасяваща, като истинска?

Единбург, Шотландия. Подземията от 18-ти век, намиращи се под Саут Бридж, някога са приютявали бедните жители на града, но те трябвало да делят подземията със страховити съседи. Като екскурзовод Адам Уилистън е запознат с историята на мястото. Една от най-известните престъпни банди, свързвани с това място, били крадците на трупове. Изравяйки труповете от гробовете, те трябвало да ги скрият бързо, преди някой да ги види. Най-удачното място за това било именно тук. Това е една от причините тук да идват търсачи на духове. Много хора съобщават, че са видели тук странни неща.

С надвисналите си ниски тавани и мрачна атмосфера това е едно идеално място за свръхестественото. Именно такива условия търси Ричард Уайзман и през 2001 г. той започва ново паранормално изследване. Всеки от 218-те участници трябвало да остане 10 мин. сам в подземията. Кириано Кийв е бил част от екипа и разказва:

"Можеха да се разхождат свободно из подземията, да сядат, да седят на едно място, всеки можеше да прави каквото пожелае. Единствено трябваше да отбелязват всяко необичайно преживяване. Някои усещаха изгаряне в ръката, сякаш са застанали до свещ, но се оказвало, че свещта е много далеч от тях. Или пък чуваха стъпки. В един момент преживяното ставаше наистина драматично за тях, изведнъж осъзнаваха, че са видели нещо, което просто не съществува във физическия свят."

Какво е било това, което смятат, че са видели? Духовете на мъртвите, или нещо друго? Мрачното място е много важен фактор. То всява страх в повечето от тези случаи. В повечето случаи мракът е причина за страха.

Кириано Кийв продължава: "Любопитното за мен като психолог е какво се случва всъщност. В подземията няма магнитни полета и източници на инфразвук. Дори температурата е постоянна. Какво тогава се случва? Основното обяснение е в самия вид на подземието - то е обширно и тъмно. Виждаш срещу себе си някой тъмен ъгъл и очакваш оттам да изскочи някой призрак. Предполагам, че тази нагласа за нещо плашещо и страшно е причината за тези преживявания. Смятам, че причината в подземието в Единбург да витаят духове се дължи на нашите възприятия."

В шотландския университет в Глазгоу учените използват последните достижения на науката, за да проверят тази теория. Може ли една страховита виртуална среда да повлияе върху действителните ни възприятия? С помощта на триизмерна анимация те пресъздават подземията в Единбург. Участниците ще направят виртуална разходка и ще опишат какво усещат. Специалистът по компютърни игри Джонатан Сайкс е разработил модела.

Един от доброволците споделя: "Виждах, че там наистина няма нищо, но въпреки това получавах много силни халюцинации. Имаш усещането, че някой ти диша във врата, обръщаш се и виждаш, че там няма никого."

Това показва силата на нашето въображение - то ни внушава съответните образи. Въпреки че знаем, че не сме на действително място, получаваме усещането за присъствието на духове. За да провери теорията, на Ричард му е необходим истински скептик, който да остане сам в подземията и в мрака дълго време. Хисгин Уипиг е аспирантка по психология и бакалавър и твърди, че не вярва в духове. Резултатите са заснети с инфрачервени камери. Как се справя тя след първите пет минути?

"Чувам сякаш някой диша, доста е плашещо. Някъде съвсем наблизо. Усещах го така, сякаш беше съвсем близо и седи в ъгъла на помещението. И диша в тъмното. Това е най-странното нещо. Сякаш наистина го чувам как диша. Много странно."

Като психолог тя е напълно наясно с тези неща. Несъмнено трябва да се отчита и наличието на известна умора. Тя не била съвсем сигурна какво става - дали това е въображението й или е призрак.

"Определено чувам нещо и с всяка крачка ми се иска да побягна. Чувам как някой диша. Наистина бях уплашена, страхувах се, че ще се приближи към мен. Дали ще дойде насам, дали знае, че съм там. Дали иска да се приближи до мен. Определено имам усещането, че ме наблюдават."

Това е една много интересна сфера от психологията. Нашето въображение си играе с нас и при определени обстоятелства преживяванията може да бъдат изключително силни.

Понякога хората виждат това, което искат да видят. През Първата Световна война всички знаели историята за ангелите от Монс, армия от призрачни стрелци, бранещи британците при тяхното отстъпление. Стотици войници се кълнели, че са ги виждали. Но историята била пълна измислица, написана от журналист преди отстъпението. Макар че той си признал това, свидетелствата за небесни пазители продължавали. За войниците, подложени на нечовешкия ужас в окопите, ангелите били истински. Те вярвали в това, от което имали нужда да вярват,за да могат да оцелеят.

Влиянието на магнитните полета. Вибрациите от инфразвука. Силата на мрака и човешкото въображение. Изглежда науката успява да разгадае тайната на духовете. Но научните обяснения не могат да променят това, което хората искат да е истина. А духовете ни носят противоречиви послания. Ако те могат да се върнат от оня свят, вероятно и всички ние бихме могли.

Ако полтъргайстите, духовете и призраците са истински, ако те наистина съществуват, това коренно ще промени начина, по който виждаме света. Научните изводи, трупани стотици години, просто биха били погрешни. Така че преди да направим това заключение, преди да предизвикаме революция в науката, ще трябва да открием необходимите доказателства.

Няма коментари:

Публикуване на коментар