Регресивна хипноза: какви сме били в предишни животи?

Регресивната терапия е метод, с помощта на който, човек, потънал в дълбока хипноза, е способен да погледне в далечното минало и да разкаже за него. С помощта на регресивната терапия могат да бъдат излекувани стари психически, а даже и физически травми от миналото.

У пациентите се наблюдават не само удивителни външни промени, не рядко по време на регресивната хипноза на бял свят излизат спиращи дъха истории.

Има множество потресаващи случаи когато с някои от подложените на експеримента се наблюдават поразителни промени във външния вид и тембъра на гласа. Свидетели с изумление разказват как са се променяли хора, преживяващи отново период на свой предишен живот когато са били по-стари – лицата на хипнотизираните изведнъж ставали измъчени и изпосталели. И обратно, изведнъж се изглаждали бръчките на хора, които се връщали в периоди на юношеството.

Физическите метаморфози били още по-драматични: някои изследователи дават примери с хора под хипноза, у които се появявали симптоми на заболяването, от което са страдали в минал живот - например, спазми на мускулите при паралич. Докато един британец отново преживявал обесването си, на шията му се появила синя следа като от въже; на тялото на друг, умрял някога от побой – множество синини. Всеки един случай на регресия има специфични детайли, които доказват съществуването на прераждането.

Ето един пример. През март 1983 година австралийската телевизия излъчва предаване за прераждането, което приковава към телевизионните екрани зрители от целия зелен континент и потриса всички, включително и отнасящите се с недоверие към реинкарнацията. В “Опити на тема Реинкарнация” четири случайно избрани домакини от Сидни, под хипнозата на Питър Роузер, направили пътешествие с векове назад във времето.

Една от тях, Синтия Хендърсън, си спомнила свой живот, в който била френска аристократка. При това в речта си тя използвала изрази, които не се употребяват във Франция повече от няколко века. Синтия разказала, че замъкът, в който е живяла, бил разположен недалеч от малкото селце Флер. Въпреки че жената никога не е била в Европа в сегашния й живот, тя без затруднения завела снимачния екип до мястото, където и до ден днешен стоят развалините на замъка.

Друга жена - Хелън Пикъринг - под хипноза си спомнила, че по-рано е била мъж на име Джеймс Берне, родил се в шотландския град Дънбар през 1801 год. Впоследствие били открити сведения, че такъв човек действително е съществувал. В доказателство Хелън нарисувала план на колежа Маршал в Абърдийн, който - това се оказало абсолютно вярно – Берне е посещавал. Зданието, намиращо се в момента на мястото на колежа, се отличава от рисунката на мисис Пикъринг. Самата рисунка обаче има поразителна прилика с планове на сградата, намерени в архивите на шотландския колеж и датиращи от годините на обучението на Берне.

Изключено е мисис Пикъринг да е била запозната с архивните данни, малко вероятно е и да е проучвала жизнения път на шотландец, живял в деветнадесети век.

През 1983 година теорията за реинкарнацията получава още едно явно доказателство, този път идващо от Англия.

Ливърпулският хипнотизатор Джо Китън е провел няколкостотин експеримента по връщане в предишни животи, когато се среща с лондонския журналист Рей Брайън. “Ивнинг пост”, където работи Брайън, му поръчва серия материали за паранормалните явления. Журналистът решава да посвети един от тези материали на реинкарнацията. Той моли хипнотизатора да го върне в предишен живот, за да може да опише собствените си усещания. Макар Брайън никога досега да не се е подлагал на хипноза, Китън решава да удовлетвори молбата му. Този случай се оказва един от най-удивителните в практиката на Китън.

Под хипноза Брайън си спомня няколко свои минали животи, включително и този, в който е войник на име Робин Стафорд. Стафорд се сражава в Кримската война, след което се завръща в Англия и става лодкар на река Темза. По спомените на Брайън, Стафорд се е родил през 1822 година в Брайдхелмстън (Брайтън) и се удавил през 1879 год. в Ист-Енд, Лондон.

По време на този експеримент лондонският журналист започва да говори с по-нисък глас и с типичен ланкастърски акцент, типичен за Северна Англия, където Стафорд прекарва по-голямата част от живота си. Всичко това е толкова невероятно, че присъстващите по време на експеримента членове на екипа на Китън – Андрю и Маргарет Селби, решават да намерят документално потвърждение за съществуването на този човек.

Късметът им се усмихва: в библиотеката Гилдхол, Лондон, те намират списък на ранените и убитите в Кримската война. Сред тях е и сержант Робин Стафорд, по онова време служещ в 47-ми ланкастърски пехотен полк. Той е ранен в ръката в незначителна престрелка по време на обсадата на Севастопол. В архивните документи има сведения и за по-нататъшната кариера на сержант Стафорд – той е награден с медали за храброст и се уволнява по здравословни причини. По време на следващия сеанс Рей Брайън сам разказва всички открити от семейство Селби подробности. Датата, мястото и названието на битката, посочени от "Стафорд", както и други периоди от неговия живот, са абсолютно верни.

След като прекарват няколко дни в Генералното бюро за регистрации на раждания, смърти и бракосъчетания, Андрю и Маргарет най-накрая намират смъртния акт на Робин Стафорд, където пише, че смъртта действително настъпва от удавяне (дали от нещастен случай или по друга причина, не е установено), и че Стафорд е погребан в гробището за бедняци в Ист Хам. Датата на смъртта е точно посочена от Рей Брайън по време на сеанса.

За да опровергаем възможността за реинкарнация, трябва да си отговорим дали са могли тези факти да станат известни на журналиста. В дадения случай, възможността за криптомнезия (да вземеш желаното за действителност) е практически изключена, тъй като подробностите от живота на този войник не са били известни на широката публика. Ако не предположим, че Китън и компания са изфабрикували целия този материал, то завръщането на ветеран от Кримската война в тялото на телевизионен журналист от двадесети век ще ни се стори крайно невероятно!

Няма коментари:

Публикуване на коментар